Всеки младеж трябва да е на военен отчет
Полковник от запаса Цанко Цанков е председател на Сдружение на офицерите от запаса и запаса „ Клуб 199 ", което сплотява хората под пагони, служили в структурите за готовност и окомплектоване на Въоръжените сили.
Неправителствената организация има структури в цялата страна.
Цанков е на кадрова военна работа до 2002 г. като в дълъг интервал от време е ръководел военните окръжия и е отговарял за мобилизацията в ръководство " Личен състав " на Генералния щаб. От 2003 до 2015 година като граждански
чиновник е шеф на боен отдел в Община Своге.
Ето какво сподели в ИНТЕРВЮ ЗА СТАНДАРТ:
-Г-н Цанков, Народното събрание гласоподава промени в Закона за защитата и въоръжените сили, съгласно които пределната възраст за постъпване в армията се подвига от 28 на 40 години. Това ще помогне ли да са попълнят незаетите 5 000 щата във Въоръжените сили?
- Това е следващият обезверен опит да се реши казуса с недокомплекта в армията. Това е огромен камшик за войската ни. Какво и да вършат офицерите, в случай че една рота е с половин състав, тя не може да води първокласен образователен развой и подготовка и не може да извърши поставените задания. Това е следващата смяна, която се прави без да е ясно да какъв резултат ще се стигне.
Считам че, на армията би трябвало да се гледа съществено. Арабите имат следната сентенция: " Една войска се готви 100 години, с цел да се
употребява веднъж ". Затова армията не е организация, за която може да се работи на правилото " проба- неточност ". Защото грешките след това се заплащат с жертви. За страдание в последните години тежката дума за промените имаха не военните, а политиците или такива военни, които желаеха да им угодят. Хората под пагон, които не бяха съгласни, просто ги уволняваха.
- Ще има ли обаче някакъв потребен резултат от законовите промени, за които упорства военният министър Красимир Каракачанов?
-Бих похвалил настоящия боен министър, че в действителност поставя старания да реши въпроса с окомплектоване на армията, само че въпросът е по какъв начин да се реализира стремежи резултат. Ние като неправителствена организация сме правили редица оферти, само че за жалост не бяхме чути, а просто целяхме да споделим опит и познания.
Големият проблем с незаетите щатове в армията се появи, когато се отстрани наборната работа. Преди това войските си заяваваха какъв брой души и от каква компетентност са им нужни. Военните окръжия знаеха с какъв запас от младежи имат, като набори, валидност за обособени военто-отчетни специалности, обучение и здравословно положение. Тази информация се анализираше в Генералния щаб и
на военните окръжия се поставяше задания за изпращане на избран контингент. Сега такава информация за положението на евентуалния запас липсва.
- Защо младите българи не желаят да стават професионални бойци? Само ниските заплати ли са причина за слабия интерес?
- Българинът не е боец по принцип, а патриот. Той се активизира, когато има някаква огромна опасност за страната. Заплатата е значима, само че не е определяща. Мотивацията на един човек включва още фактори. След Ньойския контракт през 1919 г. тогавашният министър-председател Александър Стамболийски три пъти подвига парите за войската, само че тя отново не е попълнена с нужния брой бойци. Иначе несъмнено професионалните бойци би трябвало да получават хонорари, най-малко колкото служителите на реда. Срещу 800 лв. е
мъчно да намериш претенденти. Големият проблем обаче е, че не се търсят подобаващите хора, които биха показали интерес към военната работа. Информацията не доближава до младежите, тъй като не знаем в кое обитаемо
място има нужните хора и не ги търсим.
- Нали военното министерство провежда акция " Бъди боец ", с която пропагандира младите българи да постъпят в армията. Защо няма стремежи резултат?
- Кампанията като план е добра и в нея участваха много виновни хора. Хвърлиха се много пари, само че тя не стигна до младите българи от 18 до 30 години, за които в действителност беше планувана. На ревютата идваха възпитаници от началните класове, най-големите бяха седми-осми клас. Те се радваха и катереха по оръдията, само че тези, които трябваше да бъдат убедени да станат бойци, ги нямаше. Разбрах, че акцията " Бъди боец " ще продължи в 47 дребни обитаеми места, само че в случай че картинката отново ще бъде същата, изгодата няма да има .
- Как може набирането на професионални бойци да стане по-ефикасно?
-
Трябва да се дефинира кой носи отговорност за окомплектоването на армията. Сега в това вземат присъединяване доста структури, само че общата
отговорност е обща безнаказаност. Моето виждане е, че това би трябвало да се разпореди на военните окръжия. Те са структурата, подчинена директно на министъра на защитата, и нейната съществена задача е да окомплектова армията с персонален състав и техника. Трябва да се промени Закона за запаса на Въоръжените сили и всички младежи над 18 години да се водят на боен доклад. Не става въпрос да се викат и разкарват по наборни комисии, а да се знае какъв брой души в дадената община може да бъдат
привлечени в армията, какво обучение имат, какво е здравословното им положение, което може да се вземе с медицински лист от персоналните лекари. Опитът демонстрира, че младежи, искащи да служат в армията има. Фактът, че годишно няколкостин младежи и девойки непринудено минават начална военна подготовка във военните центрове, удостоверява това. Когато е ясно с какъв запас се разполага, тогава може и да се организира целенасочена акция към тези съответни младежи. Във всяка община има заплатен граждански чиновник на МО. Той може да върви и се среща с хората, които са годни за военна работа, с цел да ги осведоми и популяризира оповестените места.
Тези младежи може да бъдат пропагандирани да преминат военна подготовка за разнообразни военни специалности, за които са подобаващи, избрани от военното окръжие. След това ще бъдат вписани в запаса и ще се водят на доклад, а армията ще разполага с подготвени фрагменти в съответни военни компетентност.
- Заради неприятна физическа форма или неначетеност отпадат по-често така и така дребното претенденти за военна работа? Нужен ли е учебен ценз с цел да бъдеш добър боец?
- Как един необразован човек ще работи със комплицираната техника и съвременно въоръжение? Сега всеки танк е цялостен с електроника. Невъзможно е профан да се оправи! Сега от претендентите се изисква приблизително обучение, а за някои длъжности и главно. Те минават с изключение на през изпит по физическа подготовка и през тест да просветеност. Трябва да има асортимент, не е нужно да се попълнят казармите с хора, които седят, ядат и взимат заплати, а не могат да бъдат употребявани. Отделен въпрос е, че критериите в някои връзки бяха безразсъдно повишени, все
едно набираме не бойци, а космонавти. Мотивът беше, че бойците би трябвало да дават отговор на условията за присъединяване в задачи. По-разумно е обаче, претендентите за такива задачи да минават през спомагателен тест.
Голям проблем е и по какъв начин претенденти за бойци да отидат да служат надалеч от мястото, където живеят и са основали семейство. Сега няма жилищен фонд за потребностите на армията. Ако живееш във Видин или Монтана, по какъв начин да отидеш да
служиш в най-близкото военно формирование, което е във Враца. Трябва да си търсиш квартира, а жена ти би трябвало да си напусне работата. Кой ще го направи?
- Ако така и така малобройната ни войска опре до запасняците, може ли да разчита на тях?
- Ние имаме резервисти, които са с контракт в джоба. Държавата би трябвало да може да разчита на тях при потребност, за което те получават по една заплата годишно. Колкото до запасняците, те са с повиквателни заповеди и там също има доста неясноти. Както с оповестението им, по този начин и с военната им подготовка. В момента обаче те по закон не може да бъдат викани на мобилизационна подготовка, такива сборове не са провеждани от 2000 година Вече не съм сигурен дали офицерите резервисти могат да разчитат картите,
а бойците дали не са не запомнили по какъв начин се зарежда автомата. Никой до момента не ги е потърсил да бъдат употребявани от военните формирования. Преди имаше сборове, курсове за преподготовка през няколко години. Може да се каже, че тогава запасняците бяха по-добре готови от постоянните бойци.
- Военният министър Красимир Каракачанов и неговата партия Вътрешна македонска революционна организация не престават да упорстват за връщането на наложителната казарма. Как оценявате шанса това да се случи?
- Според мен към този момент е мъчно да се случи. Първо ще коства доста пари, а и ще изисква доста подготовка. Предишната година всички евентуални претенденти би трябвало да минат през медицински прегледи, с цел да е ясно за каква компетентност са подобаващи. А и доста от тях могат да заминат в чужбина.
- Разумно ли е другото признато на първо четене в Народното събрание предложение пенсионирани военнослужещи да могат да останат още на работа от 3 до 5 години?
- Разбирам, че и тази смяна е с някаква добра цел, само че резултатът по никакъв начин няма да е добър. Може и да е законно,но не доста морално. Създава се напрежение. Едни взимат заплата и пенсия, а други единствено заплата, а вършат едно и също нещо.
Неправителствената организация има структури в цялата страна.
Цанков е на кадрова военна работа до 2002 г. като в дълъг интервал от време е ръководел военните окръжия и е отговарял за мобилизацията в ръководство " Личен състав " на Генералния щаб. От 2003 до 2015 година като граждански
чиновник е шеф на боен отдел в Община Своге.
Ето какво сподели в ИНТЕРВЮ ЗА СТАНДАРТ:
-Г-н Цанков, Народното събрание гласоподава промени в Закона за защитата и въоръжените сили, съгласно които пределната възраст за постъпване в армията се подвига от 28 на 40 години. Това ще помогне ли да са попълнят незаетите 5 000 щата във Въоръжените сили?
- Това е следващият обезверен опит да се реши казуса с недокомплекта в армията. Това е огромен камшик за войската ни. Какво и да вършат офицерите, в случай че една рота е с половин състав, тя не може да води първокласен образователен развой и подготовка и не може да извърши поставените задания. Това е следващата смяна, която се прави без да е ясно да какъв резултат ще се стигне.
Считам че, на армията би трябвало да се гледа съществено. Арабите имат следната сентенция: " Една войска се готви 100 години, с цел да се
употребява веднъж ". Затова армията не е организация, за която може да се работи на правилото " проба- неточност ". Защото грешките след това се заплащат с жертви. За страдание в последните години тежката дума за промените имаха не военните, а политиците или такива военни, които желаеха да им угодят. Хората под пагон, които не бяха съгласни, просто ги уволняваха.
- Ще има ли обаче някакъв потребен резултат от законовите промени, за които упорства военният министър Красимир Каракачанов?
-Бих похвалил настоящия боен министър, че в действителност поставя старания да реши въпроса с окомплектоване на армията, само че въпросът е по какъв начин да се реализира стремежи резултат. Ние като неправителствена организация сме правили редица оферти, само че за жалост не бяхме чути, а просто целяхме да споделим опит и познания.
Големият проблем с незаетите щатове в армията се появи, когато се отстрани наборната работа. Преди това войските си заяваваха какъв брой души и от каква компетентност са им нужни. Военните окръжия знаеха с какъв запас от младежи имат, като набори, валидност за обособени военто-отчетни специалности, обучение и здравословно положение. Тази информация се анализираше в Генералния щаб и
на военните окръжия се поставяше задания за изпращане на избран контингент. Сега такава информация за положението на евентуалния запас липсва.
- Защо младите българи не желаят да стават професионални бойци? Само ниските заплати ли са причина за слабия интерес?
- Българинът не е боец по принцип, а патриот. Той се активизира, когато има някаква огромна опасност за страната. Заплатата е значима, само че не е определяща. Мотивацията на един човек включва още фактори. След Ньойския контракт през 1919 г. тогавашният министър-председател Александър Стамболийски три пъти подвига парите за войската, само че тя отново не е попълнена с нужния брой бойци. Иначе несъмнено професионалните бойци би трябвало да получават хонорари, най-малко колкото служителите на реда. Срещу 800 лв. е
мъчно да намериш претенденти. Големият проблем обаче е, че не се търсят подобаващите хора, които биха показали интерес към военната работа. Информацията не доближава до младежите, тъй като не знаем в кое обитаемо
място има нужните хора и не ги търсим.
- Нали военното министерство провежда акция " Бъди боец ", с която пропагандира младите българи да постъпят в армията. Защо няма стремежи резултат?
- Кампанията като план е добра и в нея участваха много виновни хора. Хвърлиха се много пари, само че тя не стигна до младите българи от 18 до 30 години, за които в действителност беше планувана. На ревютата идваха възпитаници от началните класове, най-големите бяха седми-осми клас. Те се радваха и катереха по оръдията, само че тези, които трябваше да бъдат убедени да станат бойци, ги нямаше. Разбрах, че акцията " Бъди боец " ще продължи в 47 дребни обитаеми места, само че в случай че картинката отново ще бъде същата, изгодата няма да има .
- Как може набирането на професионални бойци да стане по-ефикасно?
-
Трябва да се дефинира кой носи отговорност за окомплектоването на армията. Сега в това вземат присъединяване доста структури, само че общата
отговорност е обща безнаказаност. Моето виждане е, че това би трябвало да се разпореди на военните окръжия. Те са структурата, подчинена директно на министъра на защитата, и нейната съществена задача е да окомплектова армията с персонален състав и техника. Трябва да се промени Закона за запаса на Въоръжените сили и всички младежи над 18 години да се водят на боен доклад. Не става въпрос да се викат и разкарват по наборни комисии, а да се знае какъв брой души в дадената община може да бъдат
привлечени в армията, какво обучение имат, какво е здравословното им положение, което може да се вземе с медицински лист от персоналните лекари. Опитът демонстрира, че младежи, искащи да служат в армията има. Фактът, че годишно няколкостин младежи и девойки непринудено минават начална военна подготовка във военните центрове, удостоверява това. Когато е ясно с какъв запас се разполага, тогава може и да се организира целенасочена акция към тези съответни младежи. Във всяка община има заплатен граждански чиновник на МО. Той може да върви и се среща с хората, които са годни за военна работа, с цел да ги осведоми и популяризира оповестените места.
Тези младежи може да бъдат пропагандирани да преминат военна подготовка за разнообразни военни специалности, за които са подобаващи, избрани от военното окръжие. След това ще бъдат вписани в запаса и ще се водят на доклад, а армията ще разполага с подготвени фрагменти в съответни военни компетентност.
- Заради неприятна физическа форма или неначетеност отпадат по-често така и така дребното претенденти за военна работа? Нужен ли е учебен ценз с цел да бъдеш добър боец?
- Как един необразован човек ще работи със комплицираната техника и съвременно въоръжение? Сега всеки танк е цялостен с електроника. Невъзможно е профан да се оправи! Сега от претендентите се изисква приблизително обучение, а за някои длъжности и главно. Те минават с изключение на през изпит по физическа подготовка и през тест да просветеност. Трябва да има асортимент, не е нужно да се попълнят казармите с хора, които седят, ядат и взимат заплати, а не могат да бъдат употребявани. Отделен въпрос е, че критериите в някои връзки бяха безразсъдно повишени, все
едно набираме не бойци, а космонавти. Мотивът беше, че бойците би трябвало да дават отговор на условията за присъединяване в задачи. По-разумно е обаче, претендентите за такива задачи да минават през спомагателен тест.
Голям проблем е и по какъв начин претенденти за бойци да отидат да служат надалеч от мястото, където живеят и са основали семейство. Сега няма жилищен фонд за потребностите на армията. Ако живееш във Видин или Монтана, по какъв начин да отидеш да
служиш в най-близкото военно формирование, което е във Враца. Трябва да си търсиш квартира, а жена ти би трябвало да си напусне работата. Кой ще го направи?
- Ако така и така малобройната ни войска опре до запасняците, може ли да разчита на тях?
- Ние имаме резервисти, които са с контракт в джоба. Държавата би трябвало да може да разчита на тях при потребност, за което те получават по една заплата годишно. Колкото до запасняците, те са с повиквателни заповеди и там също има доста неясноти. Както с оповестението им, по този начин и с военната им подготовка. В момента обаче те по закон не може да бъдат викани на мобилизационна подготовка, такива сборове не са провеждани от 2000 година Вече не съм сигурен дали офицерите резервисти могат да разчитат картите,
а бойците дали не са не запомнили по какъв начин се зарежда автомата. Никой до момента не ги е потърсил да бъдат употребявани от военните формирования. Преди имаше сборове, курсове за преподготовка през няколко години. Може да се каже, че тогава запасняците бяха по-добре готови от постоянните бойци.
- Военният министър Красимир Каракачанов и неговата партия Вътрешна македонска революционна организация не престават да упорстват за връщането на наложителната казарма. Как оценявате шанса това да се случи?
- Според мен към този момент е мъчно да се случи. Първо ще коства доста пари, а и ще изисква доста подготовка. Предишната година всички евентуални претенденти би трябвало да минат през медицински прегледи, с цел да е ясно за каква компетентност са подобаващи. А и доста от тях могат да заминат в чужбина.
- Разумно ли е другото признато на първо четене в Народното събрание предложение пенсионирани военнослужещи да могат да останат още на работа от 3 до 5 години?
- Разбирам, че и тази смяна е с някаква добра цел, само че резултатът по никакъв начин няма да е добър. Може и да е законно,но не доста морално. Създава се напрежение. Едни взимат заплата и пенсия, а други единствено заплата, а вършат едно и също нещо.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ